Скрито-покрито!

". . . а над нас властта народна е разперила крила, е разпееерииилааа крилаааааа. . . ."
(Марш на септемврийчетата).

Бях на 9 години, драги пиячи, когато баба ми ме заведе в нейното село, където се е родила и е отраснала. Пък и да си види роднините, и да ме запознае с братовчеди, чичовци, лели, стринки, стрици и тъй нататък. Македонска му работа, нали знаете, цялата рода. Високо в Пирин планина, където 10 квадратни метра равна площ им викат "нивата." И където като гледаш кокошки, си знаеш като две и две, че 2 от 10 ще станат жертва на орли. Та ми е останало като спомен как стоя в двора при малките пилета, и виждам сянката на орел с разперени крила над мен, а вуйчо ми крещи от другия край на двора и тича към мен, за да изпъди птицата да не се спуска върху пилетата. Страхотия.

Та в годините след това, като чувах тази песен да се пее по радиото, и особено този стих, си представях властта народна като хищен орел дето е дошъл да ти ограби и малкото ти останали пилета. С разперени крила.

Та драги пиячи, тези дни ми попадна един текст, който показва, че апостол Бакалов и той също разперва крила. Не само разперва крила, ами и покрива. И покрива не как да е, а апостолски. Ама всичко с реда си. Да започнем отначало.

Документът е писмо от обедняващия апостол към негов последовател (по онова време, вече не е), с което Апостолът го съветва как да обеднее още повече. Тъй като повечето хора нямат никаква духовна идея за това как да обеднеят, Апостолът е там за да им помогне и да ги напътства. Това писмо е шедьовър на духовното съветване. А и в много други отношения. Ето го и писмото:

ГЕОРГИ БАКАЛОВ: ТИ ТРЯБВА ДА МИ ДАВАШ ДЕСЯТЪК!

Както винаги съм ви казвал, драги пиячи, такива писма са ценни за нас. Ценни са, защото те дават смисъл на съществувание на Кръчмето. Както вие знаете, без Бакалов и неговите мъдрости, ние нямаме смисъл да съществуваме, освен ако не наричате скучното напиване в пълно мълчание за съществувание. Когато имаме тези мъдрости, и когато ги анализираме, за да надникнем в ума на апостол-пастор-пророк-скъп-ръководител-и-още-нещо-си, ние биваме осветлени, и небесните благословения се отключват за нас. Упс, чакай, да не избързвам.

Какво виждаме от това писмо, драги пиячи? Няколко неща са ясни, явни, и открити. Едно нещо е скрито и покрито, ама ние ще го открием. Да започнем с явните и открити неща:

Първо, разбира се, открито е нещо много, много важно: Апостолът е дълбоко вярващ човек. Той не само е дълбоко вярващ, а е и широко вярващ, т.е. вярва в много неща. Вижда се ясно от писмото, защото в него той повтаря думата "вярвам" много пъти. По-точно, не е много пъти, а точния библейски брой пъти: седем. Шест от тях са само "вярвам." В един случай казва, "лично аз вярвам." Думите на апостол винаги имат значение, и трябва да се тълкуват. Ако единият път е "лично аз вярвам," трябва да е ясно, че другите неща ги вярва обществено, не само лично.

В добавка към дълбоката вяра, Апостолът има и убеждение, за да не би случайно да изпадне в грях, защото Павел казва, че каквото не е от убеждение, е грях. И Апостолът за всеки случай включва и това, че има убеждение. За какво има убеждение, драги пиячи? Ами има убеждение, че човекът, на когото пише, трябва да му дава парите си. Иначе, казва Апостолът, не става, ако и двамата нямаме убеждение, а пък аз го имам това убеждение, следователно давай си парите. И властта народна също имаше убеждение, че всичко, което сме и имаме и произвеждаме, е нейно. Можеш ли да ги обвиниш комунистите, че са вършели грях? Не можеш. Беше си от убеждение, в крайна сметка. Че и ние бяхме убедени, че трябва да ѝ даваме всичко. Като ти опрат пистолета в главата, убеждаваш се, къде ще ходиш. И Калин в този случай няма какво да каже: Апостолът има убеждение.

И вярата на Апостола е такава, все за такива неща. Например:

Stava duma za finances. Nie sme govorili za tova predi, no no chak sega viarvam, che e pravilnoto vreme za tova.

"Чак сега" Апостолът вярвал. Отпреди е трябвало да вярва, ама нещо не му е достигала вярата. И дълго време човекът е минавал метър, не си е давал парите на Апостола. И "чак сега," дълго време след като е трябвало, той най-сетне е имал вярата да повярва, че трябва да говорят за финанси. И вярва, че правилното нещо е Калин да си дава десятъка лично на Апостола. Въпрос на вяра, в края на краищата, не като някои невярващи християни, дето все търсят потвърждение в Библията. Апостолът вярва, значи е така.

Вярва също Апостолът, че това щяло да донесе благословение. И за да не остане неясна и покрита тази идея, той обяснява основите на своята вяра:

Davaneto na desiatuk na tozi koito predstavliava apostolka vlast v zivota ti e nachin da budat OTKLUCHENI blagosloveniata, koito Bog e prigotvil za teb. Ne samo finansi, no tsialata ti duhovna sudba.

Като на Диаблото, драги пиячи. За да минеш на по-високо ниво, трябва да "отключиш" някакви неща - я манна за магии, я някой магически предмет, или някоя тайна стая. За да ги "отключиш," трябва да направиш определени неща - да намериш статуетка, или умрял прилеп, или ухо от гущер, или нещо такова. Или да направиш определен тип боздуган. Като изпълниш всички изисквания, нещото се "отключва" и ти продължаваш на следващото ниво. Само че това са окултни неща и затова са толкова сложни. В Божието царство сме под благодат и нещата са по-прости и ясни. Нужно е само едно нещо да отключиш манната и магиите: Да си даваш парите на Апостола. Това, както казва Апостолът по-надолу, ще "активира нова благодат и ново ниво в Духа." Това на езика на Диаблото се казва "нов заряд от манна и ново ниво в играта." Да следваш Апостола е като да играеш Диабло: нови нива, все по-нагоре и по-нагоре. (На Диаблото накрая има и скрито ниво с крави дето само мучат. Ама за скритото ниво на Апостола ще говорим по-надолу.)

И ако не ти е ясно всичко, поне едно трябва да ти е ясно: Апостолът го вярва и има убеждение за това. Какво друго ти трябва? Обаждай се на банката и им казвай да правят дебитна карта на името на Уанда!

Друго ясно и открито е, че Калин винаги е бил в мислите на Апостола. Сега, Калин може и да не е знаел, че обитава това мрачно, объркано и празно обиталище. Но знае или не знае, той го е обитавал. Какво точно е правил той в мислите на Апостола? С какво е заслужил да се скита из техния лабиринт? Ами от писмото се вижда: Финансовата обвързаност на Калин с Апостола. Апостолът мисли за Калин,и като мисли за Калин, мисли за доларови знаци. Или паундови знаци. Нещо там, стига да може да се събере в банкова сметка. В крайна сметка, знае или не знае, Калин се е нанесъл да живее в мислите на Апостола, и това струва пари. Трябва да плаща наем. Ако не иска, да излиза от там. А ако не знае как да излезе, може да остане вътре, ама да си плаща. Няма такова нещо като безплатен обяд, нали?

Друго ясно и открито нещо е божествените приоритети. Тук трябва да оставя Апостола да говори от сърце и убеждение:

Razbria se v budeshte moeto sluzenie shte investira mnogo v deloto, koeto Bog shte izdigne chrez teb, no neka purvo da postavim bojestven red i v tazi chast na nasheto vzaimootnoshenie.

Така, нека да започнем с приоритетите. Има си божествен ред, и той е приоритет. Приоритетът е ти да си даваш парите на мен. После, като Бог издигне дело чрез теб, или по-точно, ако Бог Му хрумне да направи такова нещо, моето служение ще инвестира много в теб. Ама дотогава, дай да направим каквото е първо. А каквото е последно, ще го оставим за последно. (Аз, драги пиячи, като материалистичен кръчмар с прагматично мислене, бих отговорил, "Ами дай тогава твоето служение да започва още отсега да инвестира в моето дело, и следователно да си запазвам парите за себе си, какво ще кажеш, Апостоле?" Ама аз не съм духовен, и затова Апостолът не се занимава да ми преподава божествен ред на мен.) Как го виждате Мойсей, драги пиячи, да започва божествения ред с "Давайте си десятъка лично на мен, а после ще говорим за Десетте Заповеди?" Вие не го виждате, ама Апостолът го вижда. А Фараонът, като неук езичник, горкият, вместо веднага да им вземе парите на всички египтяни, трябваше да чака гладните години, та да Йосиф да им продава жито, та така всичкото злато в Египетската земя да стане на Фараона. Апостол Бакалов няма какво да чака за да въведе божествен ред. Което е първо, е първо.

Тези са откритите неща. Но има и едно покрито. Даже скрито-покрито. И ако нямаме повече познание, няма да го разберем. Но вие си имате кръчмар, и аз затова съм тук, за да ви откривам скритите неща:

Az poemam pulna duhovna otgovornost za teb i taka stavash chast ot duhovnoto semeistvo, koeto pokrivam apostolski.

"Пълната духовна отговорност" е пълна мъгла. Аз "пълна отговорност" го разбирам като "връщам ти парите, ако нещата не тръгнат както аз съм обещал." Ама "пълна духовна отговорност" въобще не е ясно. Но ще стане ясно по-късно.

Което е по-важно, драги пиячи, е другото: "апостолското покриване." Ето тук има нещо скрито-покрито, и ние трябва да разберем какво е то.

Какво може да е това "покриване"? Драги пиячи, вие сте късметлии, че имате кръчмар като мен, който поназнайва езици, и който може да ви светне по въпроса. За да разберем Бакаловото "покриване," ние трябва да сме наясно, че Апостолът говори с акцент и идва от дальеко. Чак от Минисота. (Не е по-голямата версия на Майкросота, ако това питате.) И Апостолът мисли по Минисотски, на английски. Като казва "покривам," той има предвид английския глагол "cover." Или, както му викаме на български, "кавър," както в "кавър-версия." Кавър, както по-будните от вас вече са забелязали, идва от българското ястие "кавърма." Англичаните са възприели глагола като са видели, че го готвим покрито в гювечета. Кавър, демек, покривам. Кавърма, демек, покрито в гювечето, под похлупак. И Апостолът така покрива всичко, под похлупак.

Разбираемо е, драги пиячи, защо тези дни Апостолът така искрено се възмущаваше от желанието на някои да виждат повече "прозрачност" в работата му и особено в харченето на парите на хората. Абе, серсеми такива, кой е виждал кавърма в прозрачни гювечета бе! Бакалов кавърма-апостол ли е или лукова глава? (Знам, знам, лукова глава е, ама както виждате от снимката вдясно, и за кавърма-апостол става, в естествена среда.)

Но нещата отиват и по-далеч, драги пиячи. Още по-далеч даже от минисотския. Отиват в гръцкия. Аха, Апостолът е учен човек, позназнайва и гръцки, и като говори, говори с притчи, уж на български, ама е всъщност на гръцки. И така трябва да му се тълкуват мъдростите, на оригиналните езици, както и на другите апостоли. Та на гръцки тази дума "кавър," освен че има връзка с "кавърма," също си има конкретно произношение. Произношението е kalypto, както в апо-калипсис, значи от-кров-ение. Нещо е било покрито, под покров, и сега бива открито. А калипто означава скривам, покривам.

А сега, драги пиячи, седнете здраво на столовете, за да не паднете. Даже направо седнете на земята, че да не се ударите от рязкото падане, което ще дойде от моето откровение. И така: Думата калипто не е самичка в гръцкия език. Тя е сродна на друга дума, която звучи съвсем като нея, само малко по-различно: клепто. Както в "клептоман." Тоест, "крада." Клептес, значи, което означава "крадец," е човек, който покрива. Взема ти парите и ги покрива. Или покрива цялото духовно семейство, барабар с парите им. Къде са отишли парите? Ами покрити са. Под похлупак. Няма ги. Фокус-бокус-бакалокус, и всичко е клепто, покрито.

Сега ви е ясно, драги пиячи, какво е "апостолското покриване." Това е тайната титла на Бакалов: "покриващ апостол." Или, да го кажем по научному, на гръцки, апостолос-клептес. И носи пълна духовна отговорност за това. Тоест, веднага като вземе парите, духва с пълната сума, преди да са го питали за прозрачност.

А при мен, драги пиячи, всичко е апокалиптично, тоест открито. Знаете си ценоразписа, знаете какво пиете, знаете колко драма получавате за колко пари. Няма клептеси, няма и покривания. Както би казал Апостолът, срам съм за професията, едни пари не мога да покрия. Еми не мога.